Антон Гицов: Териториалната цялост на Украйна и правото на самоопределение
Антон Гицов
посланик, член на Съюз на българските журналисти и някогашен чиновник на Организация на обединените нации
Hа 12 ноември 2022 година, на брифинг асистент на президента Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан съобщи, че позицията на Съединени американски щати е, че спорът в Украйна следва да бъде решен въз основа на правилата на териториалната целокупност, " които не сме измислили ние, те са залегнали в Устава на Организация на обединените нации “.
Утвърдения принцип за териториална целокупност, или за нерушимост на границите, в действителност е заложен в глава първа член 2-ри, т. 4-та та Устава на Организация на обединените нации, в който се споделя:
„ Всички членове на организацията се въздържат в интернационалните си връзки от заплашване със мощ или приложимост на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна или по какъвто и да е различен метод, несъответстващ с задачите на Обединените народи ”.
Но има и един различен общопризнат интернационален принцип- този на правото на самоопределяне, според който Съединени американски щати признаха Косово, без значение от това че беше нарушен правилото на териториалната целокупност на Сърбия, от която Косово беше съставка. На базата на този принцип Крим посредством референдум се „ самоопредели " и по-късно се причисли към Русия. В тези два случая обаче се откъсват територии от Сърбия и Украйна.
Правото за самоопределяне се съдържа в глава 73 на Устава на Организация на обединените нации, и приет в редица други интернационалните конвенции, в които то се дефинира и като „ право на национално самоопределяне ". По- особено то е закрепено в Декларацията на Организация на обединените нации от 1960 година за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации и в Международният пакт за стопански, обществени и културни права, признат от Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации на 16 декември 1966 година, в който се споделя „ Всички нации имат право на самоопределяне ”.
Случаите с Косово и Крим показват съществено несъгласие сред правото на самоопределяне и нерушимостта на границите, както и устрема на мощните страни да се облягат на единия или на другия принцип, според личните ползи. Пример за това са самите Съединени американски щати, както се вижда от следните образци с Хаваите и с отнети територии от Мексико::
До 1893 година Хаваите са конституционна монархия. На 16 януари същата година дипломатическата и военна задача на Съединени американски щати в тази страна провеждат прелом. Кралицата Лилиуокалани е детронирана, открита е република с президент американския юрист Санфорд Доул. В Хаваите се заселват американски мигранти, като последователно коренното население става малцинство. На 21 юли 1959 година в Хаваите е проведен референдум с предупреден излаз и на 21 август 1959 година Хаваите публично са оповестени за 50-ти американски щат.
След многогодишната сполучлива война на мексиканците за самостоятелност от Испания, на 4 октомври 1914 година новосформиран мексикански Конгрес афишира основаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници последователно надвишават по бройка мексиканците. През октомври 1835 година те провеждат тъй наречените
Тексаска гражданска война и през март афишират самостоятелност и основаване на република, която Мексико не признава. През 1845 година тя е анексирана и става 28-ят щат на Съединени американски щати. Това води до експлоадирането на война, която Мексико губи и през 1848 година вследствие на натрапен кротичък контракт са и отнети още днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, елементи от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико. Така Мексико губи 54% от територията си.
Подобно на Съединени американски щати, Англия също не признава правото на преобладаващото съветско население в Крим да се самоопредели, само че самата има проблеми в тази връзка, както демонстрира образецът с Фолклендските острови или Малвините, както ги назовава Аржентина.
Островите са наследени от Испания откакто Аржентина получава самостоятелност през 1816 година Аржентина стартира да ги заселява, само че същото прави и Англия, която също се пробва да ги колонизира. През 1973г. Аржентина окупира островите и това води до война с Англия, извоювана от кралството. Островите са провъзгласени за Британска задморска територия, последователно заселена най-вече от британци и през 2013 година, след референдум популацията гласоподава да остане под ръководството на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределяне. Според Аржентина е нарушен правилото на нерушимост на границите.
Друг образец е Гибралтар. До 1713 година Гибралтар е бил част от Испания, само че е превзет от Британската империя, която построява там военноморска база и последователно обитава територията с английски жители. Испания желае да си върне Гибралтар, само че на референдум през 2002г. преобладаващото английско население гласоподава Гибралтар да остане част от Обединеното кралство. За Англия в този случай гибралтарците имат свещеното право на самоопределяне. Според Испания обаче в тази ситуация с Гибралтар е нарушена нейната териториална целокупност. Но пък в самата Испания през есента на 2017г. В Каталония се организира референдум за самостоятелност и самоопределяне.
Референдумът, грозящ териториалната целокупност на Испания, беше разгласен за противозаконен от испанското държавно управление и в Каталония полицията прибягна до принуждение.
От образците се вижда, че мощните на деня диктуват дали да се ползва правилото самоопределяне или този на нерушимост на границите. Според националните или геополитическите им ползи, какъвто е казусът с Украйна.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
посланик, член на Съюз на българските журналисти и някогашен чиновник на Организация на обединените нации
Hа 12 ноември 2022 година, на брифинг асистент на президента Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан съобщи, че позицията на Съединени американски щати е, че спорът в Украйна следва да бъде решен въз основа на правилата на териториалната целокупност, " които не сме измислили ние, те са залегнали в Устава на Организация на обединените нации “.
Утвърдения принцип за териториална целокупност, или за нерушимост на границите, в действителност е заложен в глава първа член 2-ри, т. 4-та та Устава на Организация на обединените нации, в който се споделя:
„ Всички членове на организацията се въздържат в интернационалните си връзки от заплашване със мощ или приложимост на мощ против териториалната целокупност или политическата самостоятелност на която и да е страна или по какъвто и да е различен метод, несъответстващ с задачите на Обединените народи ”.
Но има и един различен общопризнат интернационален принцип- този на правото на самоопределяне, според който Съединени американски щати признаха Косово, без значение от това че беше нарушен правилото на териториалната целокупност на Сърбия, от която Косово беше съставка. На базата на този принцип Крим посредством референдум се „ самоопредели " и по-късно се причисли към Русия. В тези два случая обаче се откъсват територии от Сърбия и Украйна.
Правото за самоопределяне се съдържа в глава 73 на Устава на Организация на обединените нации, и приет в редица други интернационалните конвенции, в които то се дефинира и като „ право на национално самоопределяне ". По- особено то е закрепено в Декларацията на Организация на обединените нации от 1960 година за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации и в Международният пакт за стопански, обществени и културни права, признат от Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации на 16 декември 1966 година, в който се споделя „ Всички нации имат право на самоопределяне ”.
Случаите с Косово и Крим показват съществено несъгласие сред правото на самоопределяне и нерушимостта на границите, както и устрема на мощните страни да се облягат на единия или на другия принцип, според личните ползи. Пример за това са самите Съединени американски щати, както се вижда от следните образци с Хаваите и с отнети територии от Мексико::
До 1893 година Хаваите са конституционна монархия. На 16 януари същата година дипломатическата и военна задача на Съединени американски щати в тази страна провеждат прелом. Кралицата Лилиуокалани е детронирана, открита е република с президент американския юрист Санфорд Доул. В Хаваите се заселват американски мигранти, като последователно коренното население става малцинство. На 21 юли 1959 година в Хаваите е проведен референдум с предупреден излаз и на 21 август 1959 година Хаваите публично са оповестени за 50-ти американски щат.
След многогодишната сполучлива война на мексиканците за самостоятелност от Испания, на 4 октомври 1914 година новосформиран мексикански Конгрес афишира основаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници последователно надвишават по бройка мексиканците. През октомври 1835 година те провеждат тъй наречените
Тексаска гражданска война и през март афишират самостоятелност и основаване на република, която Мексико не признава. През 1845 година тя е анексирана и става 28-ят щат на Съединени американски щати. Това води до експлоадирането на война, която Мексико губи и през 1848 година вследствие на натрапен кротичък контракт са и отнети още днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, елементи от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико. Така Мексико губи 54% от територията си.
Подобно на Съединени американски щати, Англия също не признава правото на преобладаващото съветско население в Крим да се самоопредели, само че самата има проблеми в тази връзка, както демонстрира образецът с Фолклендските острови или Малвините, както ги назовава Аржентина.
Островите са наследени от Испания откакто Аржентина получава самостоятелност през 1816 година Аржентина стартира да ги заселява, само че същото прави и Англия, която също се пробва да ги колонизира. През 1973г. Аржентина окупира островите и това води до война с Англия, извоювана от кралството. Островите са провъзгласени за Британска задморска територия, последователно заселена най-вече от британци и през 2013 година, след референдум популацията гласоподава да остане под ръководството на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределяне. Според Аржентина е нарушен правилото на нерушимост на границите.
Друг образец е Гибралтар. До 1713 година Гибралтар е бил част от Испания, само че е превзет от Британската империя, която построява там военноморска база и последователно обитава територията с английски жители. Испания желае да си върне Гибралтар, само че на референдум през 2002г. преобладаващото английско население гласоподава Гибралтар да остане част от Обединеното кралство. За Англия в този случай гибралтарците имат свещеното право на самоопределяне. Според Испания обаче в тази ситуация с Гибралтар е нарушена нейната териториална целокупност. Но пък в самата Испания през есента на 2017г. В Каталония се организира референдум за самостоятелност и самоопределяне.
Референдумът, грозящ териториалната целокупност на Испания, беше разгласен за противозаконен от испанското държавно управление и в Каталония полицията прибягна до принуждение.
От образците се вижда, че мощните на деня диктуват дали да се ползва правилото самоопределяне или този на нерушимост на границите. Според националните или геополитическите им ползи, какъвто е казусът с Украйна.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ